За нас

В продължението на традициите Морски клуб – Пловдив освен към традиционите вече водни спортове – плуване и гребане, не изостава от своето време. Леководолазният спорт привлича погледите на пловдивчани в градината „Цар Симеон“, където в езерото се правят първите тренировки. Следва атрактивният спорт скоростно плуване с плавници. По-късно се провежда и първият курс по подготовката на състезатели по водомоторен спорт, а първите скутери са били любителска изработка. Изградена е и модерната Гребна база, където се провеждат и първите състезания. Следват няколко години, през които пловдивчани са на челните позиции в отделните класове. От началната 1968 до края на водомоторната секция през 1990 година Пловдив винаги е имал републикански шампион: Руско Дерменджиев, Иван Стоянкин, Ангел Драмов, Тодор Павлов, Георги Ваклиев, след това изгрява звездата на Сава Гаванаров, Георги Спасов, Марин Маринов…
За успеха на водомоторните спортове особена заслуга имат не само тези, които се носят на скутерите, но и и хората, които създават оптималните условия за този спорт. Това са началникът на клуба Злати Недев, директорът на завод „Кочо Цветаров“ инж. Йордан Лютаков. Това предприятие закупува и първия състезателен скутер и двигател „Будай“. По-късно способният инженер и сам изработва скутер от смола и стъклопласт, както и един „Тримаран“. Особени са и заслугите на Петър Нейчев, който като председател на секцията съдейства за доставката на два скутера, тип „Катамарани“ от Санкт Петербург, като в тяхното изработване участват и пловдивските асове Сава Гаванаров и Георги Спасов.
Любопитен и твърде успешен е пътят, който изминава една друга любима пловдивска дисциплина – водните ски. От майстор на ски влека на голямата поляна край хижа „Здравец“, лятото Гаро Бардизбанян с пърпорещето си трабантче тегли по канала мераклиите да качат на чифт плавници, заковани върху две дъски. По-късно тези самоделки са заменени от истински ски и школата на Гаро става водеща в България. По това време, макар и без олимпийски дадености, в езерото на „Цар Симеон“, при достатъчно студ и лед можеше да се пързалят желаещите до насита, и то само срещу десет стотинки за половин ден. Но при повишено внимание, разбира се, тъй като пазачът има и задължението да пробива на места дупки в леда, за да може рибата да диша. Да, така е, тогава имаше риба в градската градина, която през топлите месеци често ставаше обект на бракониерски атаки от крайбрежните храсти!